ЗА ПЪСТЪРВА ПО МАЛКИТЕ РЕКИЧКИ

Сигурно всеки от вас е слушал впечатляващи разкази за риболова на пъстърва по родните реки, чували сте сигурно, че пъстървата е “нещо трудно и съвсем не за всеки от нас”. Но въпреки битуващото мнение пъстървата е разпространена на цялата територия на нашата страна и макар че не винаги е активна и не винаги слуката е с нас, мнозина се пробват в този интересен риболов. Просто тайната за наличие на ловене на реки с пъстърви по традиция не се разглася от късметлиите рибари.

Всеки риболовец иска да знае къде се намира пъстървата

Но как сами да открием ручей с пъстърва? Преди всичко той по правило извира от езеро или от подобен на него природен водоем, понякога дори може да е силно блатясал. Водата в ручея задължително трябва да бъде чиста, макар че при това може да има светъл /варовит/ или червено-кафяв /торфен/оттенък. Бързото течение в ручеите е необходимо за достатъчното насищане на водата с кислород и за поддържане на температурата й в пределите на 11-13° С. Типичните ручеи с пъстърва често имат малка дълбочина /голяма част от тях могат да се прегазят на практика на всяко място/ и протичат в гориста местност. Скрита от преките слънчеви лъчи на листата на дърветата и храсталаците, бързо течащата рекичка има приемлива от пъстървата температура на водата, често охладена от извори и кладенци, които извират от чакълести наноси. Но дори и  всички изброени условия да са налице, в реката може и да няма пъстърва и еднозначен отговор може да даде единствено собственото проучване.

Екипировка

Оптималната дължина на спининговата пръчка за риболов на речна пъстърва е 1,8-2,1 м. Разбира се, съществуват и други специални пръчки с по-голяма дължина, но те силно ограничават възможността за маневриране с примамката и изваждането на рибата. По време на първия си риболов на пъстърва на една от гористите планински рекички използвах въдица с дължина 2,4 м и накрая на лова бях близо до ръба на нервната криза заради постоянно закачващите се водачи на пръчката и влакното за дърветата наоколо при преминаването от място на място.

Строят на пръчката не е нужно да бъде бърз. Все пак твърде бавната акция и строй не могат да удържат рибата, особено в момента на кълване и първия напор. Голямото количество гелета и неправилни засичания при първите си риболови приписвам именно на прекалената податливост на тогавашното си рибарско оборудване. С излишно гъвкава и мека въдица е трудно да се изпълняват точни замятания със замах, които се налага да се извършват в много случаи, тъй като отдясно има дърво, отляво - друго, а отзад има храсти. Реалната или правилна акция за тегло на въдицата трябва да бъде в пределите 1-6 г, но голяма част от тях ми се сториха прекалено слаби, затова установих избора си на въдици с акция 2,5-14 г - те имат по-твърд строеж, позволяващ уверено да се издърпват изпод залетите с вода дървета бясно съпротивляващи се риби.

За риболова на пъстърва основното при избора на макара е леката, бързооборотна макара. Равномерното редене на влакното и лекият ход също никак не са излишни.

В най-добрия случай примамката просто ще се отнесе от мястото на предполагаемата стоянка на рибата.

При риболова на пъстърва предпочитам да използвам обикновено монофилно влакно с диаметър 0,12-0,14 мм. Би ми било интересно любителите на риболова с плетено влакно да ми покажат състоянието му след първия си риболов с многобройните закачания за острите камъни и чепати дънери и с бясно въртяща се на бързото течение блесна.

Доколкото ми е известно, на практика всички сериозни любители на пъстърва отдавна са се отказали от този вид влакно. Извън всяко съмнение е, че пъстървата вижда плетеното влакно и се страхува от него. Монофилното влакно безусловно печели и в икономически план: макар че се налага да се сменя на всеки три-четири ходения за риба, ще се съгласите, че цената на двата вида влакна е несъпоставима. Предимствата на обикновеното влакно не свършват с това. Засичането и изваждането при ползването на твърда въдица се получава много по-деликатно на монофилно влакно, за сметка на амортизиращите си свойства то поема първия удар и възможните неочаквани трикове на пъстървата, които на неразтегливото “въже” биха довели до неуспех.

За визуалния контрол на преминаване с примамката на камъните и повалените дървета е необходима флуоресцентна шарка на монофилното влакно. Нека не ви плаши яркият й цвят, пъстървата изобщо не се страхува от него.

Стратегия и тактика при ловенето на пъстърва

Редовно стоейки на ручеи и малки рекички, съм забелязал, че от едно място много рядко може да се хванат повече от две едри пъстърви /изключение прави времето на маловодие в рекичката, когато рибите буквално се намират една до друга в много малки дупки/. В тези ручеи едрата пъстърва живее обособено, не позволявайки на никой да нахлува на нейната територия, а аз действително никога не съм виждал как на течението на реката се разхождат на пасажи. Зная, че на реките на по-широко и по-надълбоко напълно може от едно място да се хванат пет-десет солидни риби, макар че в нашия случай продължителното стоене на едно място просто няма смисъл. Аз правя максимум 5 замятания, след което се премествам нататък. Разбира се, усещайки кълването, хващайки рибата или забелязвайки изход за примамката, правя двойни контролни замятания. В болшинството случаи тези замятания за съжаление се оказват напразни: при тях пъстървата често се страхува и престава да реагира изобщо на всяка примамка. Същото се случва, когато пъстървата забележи рибаря, който, увлечен да замята блесната и забравил за правилата на маскировка, застава в цял ръст на брега.

При малко вода ситуацията е отчасти различна: пъстървата е много гладна и разпалена. След безрезултатно кълване си струва да се отиде малко по-ниско по течението, да се изчакат няколко минути и сменяйки примамката за точност /да речем сребристия Long с черен/, да се направи хвърляне нагоре по течението. Същата пъстърва  уверено се закача за куката. Отново всичко е в темп: двойка тройни замятания, и напред към нови приключения! Ако сте тръгнали по маршрут по рекичката, постарайте се да го изградите така, че да се движите срещу течението. Това ще ви помогне да останете незабелязан за рибата, която винаги ще се оказва с гръб към вас или, по-точно с опашка, тъй като погледът й е насочен срещу течението на реката в очакване на храна, довлечена от водата. Именно за това замятанията up-stream /дословно “нагоре по течението”/ при риболова на пъстърва се оказват най-ефективни.

Екипировка

Според мен тя е също толкова важна, колкото и добрите принадлежности и примамки.

Подсигурете се преди всичко с ботушите за газене във вода или /което е най-добре/ с дишащ гащеризон. Не си струва икономията в случая: евтините тежки гумени ботуши не само ще ви тежат, а накрая острите клони от съборените дървета задължително ще ги прободат на 2-3 места. Ботушите или комбинезонът от съвременни материали са добри с това, че имат малка маса, а освен това е трудно да се продупчат.

При това си струва да ви напомня, че пестеливият плаща два пъти, а сумата, похарчена за добри ботуши и гащеризон с лихвата, е оправдана за двоен риболов, благодарение на възможността да се влезе във водата и да се спаси скъпата изкуствена примамка. А също с подобна екипировка се удава да се лови на интересно място от всеки удобен бряг или дори от водата.

Всички знаят и са чували за предпазливостта и плашливостта на пъстървата. Максималната предпазливост за нашето присъствие на реката е нужна за успешния риболов.

Сега на нашия пазар има много евтини, практични дрехи за риболов, които трябва да се подбират умно. Признавам си, бях приятно изненадан, когато открих на новото си риболовно яке странно измислена кройка на качулката: сложена на главата, тя не пречи на кръгозора, даже напротив. В хода на един от множеството риболовни експерименти, които риболовът на пъстърва предполага, аз и моят приятел забелязахме една интересна особеност: сиво-зелената качулка на якето, метната на главата, значително увеличава количеството кълване. Якето също така се отличава от военния камуфлаж с наличието на джобове, напълно съответстващи по количество на фирмените риболовни елеци. Но те не могат да осигурят защита от комарите. В горещината с него не може да се риболовства, разбира се, защото е  много е задушно.

Отличен вариант е родният комплект от лек пуловер и панталони /първият слой е от памучна тъкан, вторият, връхният – непропускаща комарите мрежа/. Аз се чувствам напълно удобно в спортна блуза с качулка и камуфлажно яке отгоре. Що се отнася до останалите аксесоари, то полезно е да имате със себе си каквото и да е приспособление за изваждане на куките. Разбира се, необходим ви е също така и репелент. Съветвам примамките да се съхраняват в специална торбичка с връв на горния й край. Голямото й предимство е в това, че дори при падане в открито състояние практически нищо не се изсипва, което, струва ми се, не може да се каже за надеждните кутийки. Що се отнася до избора между чанта, кош или раница – несъмнено важни предмети за екипировка, предназначена за пренасяне на манерка с вода, сандвичи и уловената риба, аз предпочитам средно голяма чанта. Нейното главно преимущество е в това, че от нея може всичко да се вземе, без да се сваля от рамото.Чантата, наместена на гръб, по- малко се закача за храстите, когато се стараем да преминем през водата. Ползването на кош ми се струва нецелесъобразно, тъй като в него по правило не са предвидени отделни места за вещите. Дори в горещината пъстървата, положена в платнено чувалче и преместена на прохладна /но в никакъв случай не мокра/ трева, се съхранява чудесно по време на целия риболов и пътя до вкъщи.

За честта и съвестта

Онзи, който иска да нарече себе си истински риболовец на пъстърва, независимо от това дали е начинаещ, или опитен, просто е длъжен да спазва три етични правила:

• Никога да не оставя след себе си неорганичен боклук, дори мъничка опаковка от любимия си шоколадов десерт или кутия от бира.
• Винаги да се пуска една едра пъстърва, макар и само веднъж. Това е необходимо за популацията.
• Унищожаването без ограничение на  различните  бракониерски  оръдия, ако попадне на такова.