< май 2012 >
не по вт ср че пе съ
    1 2 3 4 5
6 7 8 9 10 11 12
13 14 15 16 17 18 19
20 21 22 23 24 25 26
27 28 29 30 31    

 



За бърза връзка с нас:
Skype: kadekalve

Усъвършенствай – наполовина успял

2011-04-19 14:09 от Ivan Vulev Посетена 132 пъти

Малката съчмичка може да има голямо значение. И не само в риболова на плувка, но и при този на хищни риби на изкуствени примамки, които се използват при тролинг и далечни дистанции.

 

Тунинг на автомобила – това е нещо, което може да си представим. Техническите изменения на двигателя, трансмисията или мощността – от стария опел можем да направим истинско порше. При условие естествено, че имаме разрешение за това. Но какво значи тунинг по отношение на риболовните примамки? Всичко е много просто. Думата тунинг означава изменение, модификация, оборудване. При минимум умения и навици от обикновената закупена изкуствена примамка може да направим превъзходен убиец за хищни риби. Говорейки за усъвършенстване на примамките, имам предвид строго погледнато само воблери и джерк–байтове. Разбира се, почти всяка примамка може да се модифицира на ръка. Но моят опит по отношение на тунинга се ограничава само по отношение на  тях, тъй като ги използвам преимуществено. Но защо при огромния избор от висококачествени воблери, предлагащи се на пазара, е необходимо още да ги преправяме? Сега ще се опитам да ви отговоря.

 

Класически екстрен случай

 

Нека да започнем с типична ситуация. Преди няколко месеца се сдобих с воблер на фирмата Illex. Името на тази необикновено красива изкуствена рибка бе Living dead. На водоема този жив мъртвец впечатляващо демонстрира на какво е способен. На плитки води щуките и костурите като полудели атакуваха тази повърхностна примамка със своеобразна игра. На дълбока вода, където по-едрите хищници стоят в прозорците на 3-4 метра над водната растителност, кълванетата бяха забележително по-малко. Повърхностният виртуоз на дълбокото се приемаше зле. С утежнение отпред или с тежест на куката той не играе така привлекателно както без тежест на повърхността. В същото време закрепената на куката тежест явно загрозяваше дизайна на примамката. Потъващи или междинни модели от този клас на пазара няма и необходимостта от тунинг е очевидна. Задачата се заключава в това да се получи потъващ модел на Living dead. Начините за превръщане на плуваща примамка в потъваща за воблерите и джерковете, които благодарение на тялото си са винаги еднакви.

Първоначално в съд с вода се определя необходимото допълнително утежнение. След това се пробива неголям отвор във воблера, който се запълва със сплав или при необходимост с малки съчмички. Защо просто да не поставим съчмичките в пробитото тяло дотогава, докато примамката не започне да потъва, а след това да запълним отвора? Много просто. Всичките подвижни съчмички при замятане ще се групират в опашката на примамката. Вследствие на това неговата игра ще е неуправляема. Това налага допълнителното утежнение да е зафиксирано в центъра на тежестта на примамката. Аз предпочитам да ловя на бавно потъващи примамки. След всяко движение на пръчката те замират във водата. В тази именно фаза често имам кълване. Ето защо влакното трябва да се държи под око. На моите любими водоеми включително и интензивно облавяни езера с опитни риби хищници джеркове – суспенди и воблери с дълбок ход, винаги ми обезпечават забележително по-добри улови. Вие може и да не ми вярвате, но усъвършенстваният воблер Living dead ми е донесъл още на първия си ден 13 щуки с дължина до 78 см.

 

Фиксирана тежест

 

В миналото често съм бракувал различни модели. В болшинството от случаите - по необходимост. Когато воблерите Zalt първоначално се предлагаха само плуващи, потъващите самоделки винаги са ми давали голямо преимущество. А усъвършенстваният Tomic и до този момент принадлежи към моите топ джерк-байтове, тъй като този модел все още не е пуснат в потъващ вариант. Още една група примамки регулярно предизвиква моето внимание - воблерите от цяло парче дърво или пластмаса. Особено охотно преустройвам тези от тях, които подкупват със своя феноменален вид, но имат твърде равномерен ход. При интензивно облавяни водоеми всяка щука е запозната с играта на воблерите с лопатки. Ако превърна такъв воблер в джерк, той ще започне да се движи неравномерно, а пък ще лови регулярно. При потъващите воблери е достатъчно да изпилим ъгъла на лопатката само наполовина, за да получим класически джерк. Съвсем да отстраним лопатката, не е необходимо, тъй като в този случай джеркът неудържимо ще се оплита около повода. Доста от уловистите големи и масивни воблери имат само плуващи изпълнения. Да се преправят в много бавно потъващи джеркове е безспорно интересна задача.

 

Своеобразни примамки

 

Първоначално се определя необходимото допълнително утежнение. След това се пробиват в областта на корема няколко отвора, стараейки се при това да не повредим детайлите, закрепващи тройката. В зависимост от модела дълбочината на отворите може да е различна. В тях се поставя меко олово или съчми с предварително определено тегло. Здраво затваряме отворите с епоксидно лепило. Когато то се втвърди,  мястото на хирургическото вмешателство се оцветява с подходящ по окраска лак. Сега е необходимо още да се обработи лопатката, която да се намали наполовина или да се замени с по-малка, вертикално стояща и… класическият джерк е готов. На него освен вие никой друг няма да лови. Потресаващи успехи съм имал с такива холографски воблери, като Colonel 3D на Balzer. Моделите щука и пъстърва, водени с бавно потъване и неравномерно, играят толкова правдоподобно, че може да ги приемете за истински рибки. Именно в моделите с тесни тела е важно да се монтира тежестта в областта на корема. В противен случай  примамката ще се накланя настрани. Първокласен обект за тунинг се явява моделът Fasto на Salmo. Този джерк първоначално се предлагаше само в плуващ вариант. Предлаганите в момента потъващи модели  по мое мнение малко бързо потъват. Затова аз, както и преди, предпочитам доволно трудното тунинговане на плуващия модел. И ако след това примамката блести със своя широк гръб над полета с водна растителност, предизвиквайки при воденето си бърза атака на щуката, никой няма да бъде изненадан.

 

Повече изключителни риби

 

От момента, в който започнах да преправям воблери и джеркове, това така ми хареса, че днес ловя почти изключително на свои уникуми. Несъмнено психологическият момент тук играе определена роля. Действително съществува много силна мотивация да ловя на примамки,  които дори опитните хищници не са видели никога. Очевидно това е и една от главните причини, поради която все повече специалисти по риболов на хищници искат да преправят примамките си. Тяхната резултатност ме уверява в правото им. На т.нар. самоделки попадат изключително едри риби. Доколкото своите уникални примамки   предпочитам да водя в близост до дъното или на обрасли с водни растения области да уловя риби, както при риболов с джерк на повърхността трябва да чакам дълго. Венец през последните години е бяла риба с тегло от 6,5 кг на воблер Living dead над самото дъно. Рибата се бори толкова упорито, че до края на изваждането й не предполагах, че това е бяла риба.

Незабравима е и срещата ми с щука с размер XL, която атакува по обяд тунингован червено–бял воблер Zalt. Рядко ми се е случвало да видя риба така агресивно да атакува примамка. В мътна вода щуката три пъти се приближава до джерка, преди да се закачи на куката. За нещастие хищникът в хода на бързото изваждане счупи вирбела ми и се сбогува с мен, отивайки си заедно с обекта на интензивен тунинг в устата си. Досадно и за риболовеца, и за рибата. Но между впрочем предпочитам да изпусна хубава риба, отколкото въобще да нямам кълване.

Обратно