Риболов на толстолоб

Макар активният сезон да е все още сравнително далеч, бих искал да споделя някои свои наблюдения и неописуеми усещания от един сравнително все още не толкова популярен риболов у нас. Става дума за риболова на толстолоб на пръчка с плувка. Разбирам и едва ли не усещам усмивките на мнозина риболовци, но пак твърдя, че това си е истински риболов на плувка, въпреки че се лови на тройка. Най-подходяща и сигурна за такъв вид риболов е болонезето, което трябва да е здраво, надеждно и с дължина от минимум 5 м до 7-8 м. Може с успех да се използва и щека, както и здрав гол телескоп, оборудвани с подходящ номер ластик - № 2, че и нагоре. При последните два случая внимавайте – пръчката трябва да е достатъчно здрава за целта, за да нямате неприятни усещания като счупвания. По-лекият вариант е късане и заминаване на цялата система за ластик, но и това не е приятно в никакъв случай.

И така нека да разгледаме линията. Плувката, независимо от дълбочината, а тя понякога може и да е над 5-6 м, е малка – от 0,5-1 г. Утежнява се само с една или няколко  малки съчми (№6) в зависимост от грамажа, а останалото е тежестта на тройката с големина №6-8. Линията се замята в задължително добре захранен предварително или в момента участък, като дохранването, особено ако са се навъртели риби, е почти постоянно. Както виждате, в линията няма нищо сложно или тайно. Влакното е 0,22 - здраво и хубаво, с дължина поне 150-200 м, навити на шпулата на макарата. Имайте предвид, че това е важна подробност, защото нерядко се закачат риби с тегло от по над 10 кг. Когато тези риби тръгнат, просто нямат спиране. И особено ако водоемът е по-малък, те буквално се удрят в отсрещния бряг. Необичайното и тайната е в захранката. Изпитаната и доказана собствена  рецепта е 2 части царевично брашно, 1 част бисквити и 2 части фуркунос, както удачно го е кръстил един мой добър приятел и известен риболовец, Величко Рангелов, или казано с други думи – кокоши фураж. Към добре омесената смес прибавям известно количество ароматизатор ягода и захранката е готова. Тя трябва да има мека структура и да се разпада още на повърхността на водата, правейки обилен и траен облак храна, който потъва много бавно. С непрекъснатото дохранване един път образували подобно петно, вече не е проблем да го поддържате, докато дойдат толстолобите. Имайте предвид, че понякога се налага да се използват над 20 кг захранка, докато дойде пасажът с толстолоби. По-добрият вариант е, ако познавате водоема и кога те са на съответното място, за да стартирате тогава захранването. Но при всички положения ви трябват минимум 8-10 кг храна. Заметнали линията, не трябва да разчитате, че рибата сама ще атакува тройката. Необходимо е да повдигаме периодично линията, като че ли засичаме. Това не е търмъчене и резултатите го доказват – поне в 80% от случаите куката е в устата на рибата. По принцип това лесно се обяснява с начина на хранене на тази риби. Тя филтрира водата и задържа хранителните частички, при което създава силен вакуум и течение, което увлича и нашата кука. Все пак, когато рибите дойдат на хранителното ни петно и плувката започне да отчита тяхното присъствие, т.е. потрепвания, повдигания или потъване, рибите се удрят във влакното на линията ни. И при някое от нашите резки придърпвания се случва и да се закачи рибата някъде по тялото, но в никакъв случай не съм съгласен, че това е откровен търмък.

Разбира се, може да ловим и с единична кука, но шансовете, а и откачанията са значително по-малки да извадим рибата. Поначало препоръчвам използването на единични куки при риболов с гол телескоп или щека, когато имаме по-специфичен контрол. А и ваденето определено е по-бавно и внимателно – все пак линиите и оборудването предполагат друга тактика. При риболов с макара препоръчвам освен това и да държите макарата на свободен ход, като регулирате аванса чрез отпускане на ръка, а не да разчитате на аванса. Ударът и първият напор на рибата са много бързи и мощни, има реална опасност авансът ви да не сработи веднага или пък да не съумеете да го отпуснете навреме. Това се наказва с почти незабавно зверско късане. С други думи, това е един много специфичен и емоционален риболов, който печели през последните една–две години доста привърженици и почитатели. Предвид супер удоволствието и адреналина, които той предлага, е лесно разбираемо. Готов съм да чуя и други мнения по тази тема, както и наблюдения на колеги за други начини на риболов на тази силна и мощна риба - толстолоба.