На мормишка през цялата зима

Изкуството да се лови на гола мормишка се заключава в умението да й придаваме необходимото движение. Тя е привлекателна за рибата именно защото се движи. От неподвижна мормишка без стръв рибата на практика не се интересува. При това терминът “без стръв” не е съвсем коректен – на мормишката винаги така или иначе нещо виси, движи се настрани и играе, заставяйки рибата да кълве.

В резултат на движенията - игра на мормишката при риболов в дълбоки води, възникват различни колебания. Те могат да привлекат рибата към примамката, както и да я изплашат. Колебанията на мормишката на далечни разстояния от рибите се възприемат с помощта на страничната им линия, а при приближаването им още и визуално, което е много важно. Колебателните движения зависят от формата, размера и теглото на примамката. Характерът на  движение на голата мормишка във водата е много важен. Съществува различие между колебателните движения, произхождащи от мормишки с различна форма. Например т.нар. дробинки и уралки – първата от тях притежава нискочестотна игра, а втората  - високочестотна.

Нискочестотните мормишки са незаменими в средата на зимата, когато рибите са малко активни. Костурът например в това време едва събира сили за атака. Високочестотната мормишка със своите колебания първо го привлича от голямо разстояние, но в същото време костурът се  плаши от нея, тъй като високочестотната примамка в играта си поради интензивното си движение увеличава своя размер. Частично това възприемане на голата мормишка е характерно за много риби през глухото време като щука, платика, бабушка. Успехът в риболова зависи от размера и теглото на мормишката, и то не само при риболова без стръв. Намаляването на размера на примамката се явява необходимост и способства за увеличаване на кълванетата на предпазливите риби. Към основните примамки, използвани при риболова без стръв, се отнасят мормишките с висока честота на колебателните движения както във вертикална, така и в хоризонтална плоскост. Тези мормишки имат издължена обтекаема форма и висят на влакното обикновено под ъгъл 45 градуса. Основната безстръвна мормишка, на която аз ловя,  е т.нар. нимфа. Тя е известна вече повече от 10-15 години и може да се счита за имитация на личинка на насекоми, обитаващи водата и съставящи основната част от порциона на много видове риби. При използването на нимфи с куки, имащи овална извивка, кембриците играят по не особено привлекателен начин. Затова повечето риболовци предпочитат куки с лека чупка, която в краен случай може да направите с помощта на пинсети или клещи сами. Правилната форма на куката за гола мормишка е следната: – ФИГ. 1. Има значение и материалът, от който е направена примамката. Често пъти резките колебания на популярните волфрамови мормишки плашат рибите, но пък тези мормишки са незаменими при риболов на голяма дълбочина, както и на бързо течение.

Калаените мормишки са по-леки и подходящи за дълбочини, да речем до 1-1,5 метра. Те така меко падат във водата, че по-малко плашат рибите. Оловото като основен материал за направата на мормишки съчетава в себе си достойнствата на първите два материала. Освен това оловото бързо се окислява и потъмнява, което често по-скоро се явява като преимущество, отколкото като недостатък. Обикновено оловната нимфа  се прави самостоятелно с помощта на поялник и матрица. Куката се подбира с ухо, като около нея впоследствие се формира главата на мормишката. Може да направите медна заготовка, в която да поставяте куката и да заливате с олово или припой. Почиствайки отливъка, получавате мормишка със златисто–червен цвят. А може и да не го правите. В такъв случай мормишката има цвят на потъмняла мед. Биметалните мормишки с коронка са добри при риболова на костур и бабушки. Основен материал за направата им е меден или латуненварак?????

Трябва да отбележа, че нимфата не е панацея в случаите, когато нямаме кълване. На някои водоеми дори те работят по-зле от другите мормишки без стръв. Много риболовци с успех ловят на мормишки тип капка или уралска.

Наличието на цветово зрение у рибите позволява на риболовците напълно удачно да използват цветни мормишки. Може да украсяваме примамките по цвета на естествената храна на рибите от един или друг вид. Червени, зелени или черни бързосъхнещи бои, а също така и тяхното съчетаване ще ни помогнат в това отношение. Разнообразието от метали, от които се правят мормишките, удачно имитират цвета на естествената храна на рибите. Например окисленото олово - различни бръмбари, а среброто или оловото – малки рибки.

Цветът на мормишката е актуален по време на слабо кълване, особено в разгара на зимата. Да се говори за някакви предпочитания на рибите към цветове, е трудно – всичко зависи от типа на водоема и хранителните пристрастия на рибите, които го обитават. Какво да сложим на мормишката, за да не е гола? От бисерите с различни оттенъци съм се отказал и сега ловя само на мормишки с „крила” под формата на тънки, не повече от 0,3 мм дискове, отрязани от изолация на проводник с такъв вътрешен диаметър, който позволява свободно да се движат по стъблото на куката. Ако режем направо, крилото се получава кръгло с диаметър от 3-4 мм. Ако режем накриво, формата е овална и с диаметър от 5-6 мм. При това увеличение размерът на „крилата” в разумни, разбира се, граници поражда по-отчетливи колебания при движение. Във водоеми, където основна част от храната на рибите е вердевасът, работи червеният цвят на цялата примамка. Важен детайл се явява стоперът на „крилото”, който се прави от отрязък от тънък кембрик. Той трябва свободно да се движи по стъблото на куката, без да преминава през контрата й и през крилото. Обикновено стоперът има черен или жълт цвят. Идеална игра на примамката се счита тази, при която крилото прави възвратно–постъпателни движения надолу по куката. Това се постига чрез съгласуване на системата риболовец – пръчка - кивок – влакно – мормишка – крило. За това способстват и правилната комплектовка, и изборът на принадлежности. Разбира се, и майсторството на риболовеца съвсем не е маловажен фактор.