Дълбока истина

Ако всеки път, когато щуката се храни на повърхността, са видими плясъци, то нашите водоеми ще заприличат на врящ котел. В крайна сметка ловуващи щуки много рядко може да бъдат забелязани на повърхността. Причината е проста – те повече обичат да ловуват в дълбочина. Съгласен съм, че риболовът на щука на повърхността видимо може да изглежда по-емоционален, но който е пробвал, може да каже, че този в близост до дъното е доста по-ефективен, давайки възможност за улавяне на повече на брой щуки, и то с по-големи размери.

Нека вземем за пример английския щукар Майк Браун. Всяка година той улавя десетки гигантски щуки. А къде обикновено поднася той своите примамки с мъртва рибка? Точно там, в близост до дъното! Аз обичам да ловя на дъното, използвайки сложни линии със странични поводи. Най-долната примамка се разполага на около половин метър от тежестта, а останалите две – съответно на около половин метър отгоре. Как мислите? На коя от примамките попадат моите щуки? Да, наистина на най-долната. Спомнете си туистерите за бяла риба. Та нима нерядко щуките не атакуват именно движещия се до дъното туистер. Или пък нека да проверим тяхното съдържание на стомаха. Най-често в него ще открием именно дънни риби като кленове, червеноперки и змиорки. Обяснението за това може да открием и на екрана на сонара. Ако няма  термоклин, то в девет от десет езера стадата от рибки се групират около дъното. Тук именно ги търси щуката. Освен това за разлика от свободните води точно там тя намира укрития, като например стволове на дървета или области с водорасли.

По-близо до устата

Не чакайте щуката да благоволи да се вдигне нагоре към вашата примамка, а я спускайте надолу право към хищника. Колкото по-близо до устата й заметнете примамката, толкова по-големи са шансовете ви за кълване. Това важи в най-голяма степен за зимата, когато рибите водят малко подвижен начин на живот. И така нека да започнем със спининговите примамки. В това отношение като своеобразни класически примамки се явяват клатушките и специално  моделът Effzett-Blinker. Някой ще попита защо тази като че ли скромна на вид примамка е толкова уловиста? Лично аз считам, че всичко се крие в теглото й. Много други блесни са изрязани от лек метален лист и излизат към повърхността. За разлика от тях блесната Effzett остава компактна и тежка. Използвайки правилна техника на риболов, вие ще я доставите на по-голяма дълбочина. След замятане дайте възможност на блесната да потъне, стараейки се да държите опънато влакното. В противен случай няма да забележите кога щуката ще прихване примамката. Започнете водене на примамката само тогава, когато блесната е до дъното.

Степенчато водене на клатещи блесни

След това с тласък нагоре вдигнете пръчката, за да може примамката да се вдигне към повърхността, примерно на около 1 м. След това направете пауза и дайте възможност отново да падне на дъното. Именно така систематично обловете целия участък място след място. С времето риболовецът започва да става нетърпелив. Старайте се да избегнете това състояние. Следете вашата примамка постоянно да докосва дъното. Ако тя загуби контакт с него, то напълно е възможно вие да се опитвате да ловите над самата глава на щуката.

Вездесъщата оловна глава

По аналогия с блесната Effzett  вие може да поднесете и големи силиконови примамки или мъртва рибка на система “Драшкович”. И в двата случая решаващо значение има оловната главичка. Тя трябва да бъде достатъчно голяма, че да осигурява при водене примамката да остава в близост до дъното. Може да правите паузи и да оставяте примамката на дъното в течение на пет секунди. Нерядко кълването е при подновяване на движението. 

Друга примамка, чиято уловитост е неоспоримо доказана в годините, е въртящата се блесна Morrum на ABU. Първоначално тя е била използвана за риболов на костури, но постепенно на нея са преминали щукарите от щяла Европа. Кое отличава тази блесна от останалите костурски блесни, на които щуките попадат доволно рядко? Тя има оловна глава, която задържа примамката на дълбочина, т.е. до щуката. Блесната Morrum или други въртящи блесни с оловна глава вие може да водите по-равномерно, отколкото клатушките. Важно е само да не въртите твърде бързо дръжката на макарата. Ако от време на време докосвате дъното,   въртенето трябва да се ускори, за да предотвратите закачане за закачки и още повече да раздразните щуката. За разлика от останалите въртящи блесни тези с оловна глава започват да работят още при потъването си. Кълването очевидно трябва да се очаква в последния метър, недалеч преди да докосне дъното. С флуоресцентно влакно такова кълване може да се наблюдава лесно и визуално. То ви позволява бързо да засечете. Що се отнася до воблерите, трябва да залагате на дълбоко газещите видове. На някои модели на Rapala и Manns е указана дълбочината на газене. При останалите воблери следва да се обръща внимание на формата и вида на предната лопатка. Ако е насочена право надолу, примамката е предназначена за плитки води. Ако лопатката е достатъчно широка и като че ли удължава воблера, той е предназначен за дълбоководен риболов. Естествено вие може да използвате и потъващи воблери. Тяхното преимущество е в това, че потъват дори и при най-бавно водене, докато за плуващите воблери за потъване изискват определена скорост на водене. Потъващите воблери се препоръчват за използване през късна есен и зимата, когато щуките водят малко подвижен начин на живот.

Игра по вертикала

В полза на плуващите воблери говорят две предимства. От една страна, при спиране на воденето вие винаги може да дадете възможност на примамката да изплува малко над дъното. Такава игра действа неустоимо на щуките, а също и на бялата риба и едрите костури. От друга страна, при риболов на влачене няма да закачате, когато вадите с втората пръчка или правите с лодката остри виражи, тъй като при неопънато влакно воблерите не потъват, а изплуват. При риболов на дълбочина с линия ще ви се наложи да се придържате към следната тактика. Ако разчитате на продължителен риболов, т.е., ако ходите на точно определено място, използвайте тежко утежнение, с помощта на което надеждно ще доставите примамката до дъното. При тази тактика всичко зависи от мястото, на което ловите. Ако вашата примамка е там, където щуката никога не идва, не очаквайте кълване. Но ако сте избрали подходящо място, например ръб, устие на ручей, подводно препятствие, рано или късно тук ще се появи щука и тя задължително ще се натъкне на вашата примамка.

Платно или дъга от влакно

При риболов на плувка всичко е по друг начин. Не щуката е длъжна да търси примамката ви, а вие щуката. Ако искате да ловите на обширни пространства, трябва да използвате плувки от типа с платно. Най-естествено мъртва рибка може да поднесете на линия с единична кука в устните на рибата и тройка за тялото. При силен вятър не е задължително да имате плувка с платно. Напълно достатъчно е съпротивлението на влакното, което, ако намажете с непотъваща смазка и оставите макарата с отворена скоба, образува корем, който се носи от вятъра. За да сполучите при този начин, след като примамката ви е на дадено удачно място, трябва да затворите скобата. За всеки случай, ако не забележите кълването, авансът ви трябва да е регулиран колкото се може по-меко. Проблемът при това е, че линията като правило преминава през участъци с различна дълбочина. Може да се получи така, че в началото на дрейфа примамката ви да се влачи по дъното, а само след 10 м, където водоемът става по-дълбок, да увисне далеч над дъното.

Засичане на къси дистанции