Биологичните закони на пролетта

През пролетта в организмите се извършват многобройни изменения, които са двойно положителни от гледна точка на риболовците и ихтиолозите. Основните фактори, които въздействат през това време на живота на рибите, са продължителността на деня, повишаването на температурата на водата, рязкото увеличаване на кислородното съдържание, изменението на атмосферното налягане и увеличаване на хранителната база. Всички те оказват влияние на биологичното състояние на рибите и като следствие на поведението им.

Всички риболовци очакват пролетта. Това е времето, когато кълването на рибите е най-активно. В същото време, обръщайки календара и виждайки 1 март, съвсем не следва да се насочим към водоемите. В  началото на календарната пролет тяхното състояние почти никак не се различава от януари и февруари. Още продължава глухият сезон – ниската температура на водата, недостатъкът на кислород, недостатъчен достъп на светлина под леда и т.н. Но вече в средата на март ситуацията коренно се променя: удължава се продължителността на деня, все по-малко са нощните студове, става по-топло и съответно температурата на водата се повишава, често и в по-големи количества във водата постъпва кислород. Всички пролетни изменения както в организма на човека, така и на рибите са подчинени на строги биологични закони. Както показват изследванията, продължителността на светлата част на деня оказва огромно влияние върху функционалните свойства на всички физиологични системи на рибите и особено на денонощните биоритми, които в своята основа определят останалите биоритми на живота им. За нашата страна средната продължителност на деня се колебае годишно от 7 до 17 часа.

През този годишен сезон с повишаване на осветеността се увеличават и енергийните загуби при рибите, което се изразява в повишената им потребност от често и обилно хранене. Едновременно с това стават промени и в биохимичния състав на кръвта при рибите – намалява се количеството на еритроцитите и хемоглобина, понякога дори с 30%. Нараства количеството на левкоцитите и тромбоцитите. Този момент е свързан с кислородния фактор. Трябва по-малко хемоглобин, отколкото през зимата, тъй като се подобрява кислородното съдържание във водата. Заедно с това рязко се увеличава възможността от настъпването на различни заболявания, от което нараства числото на левкоцитите.

С повишената продължителност на деня нараства и кръвният поток – кръвта става по-подвижна и по-добре снабдява с кислород и хранителни частички различните органи и системи. През пролетта химическият състав на кръвта се променя за сметка на изменението на химическия състав на водата. Нараства количеството на кислород, желязо, нитрати и фосфати. При болшинството от рибите през този период става активно развитие на половите продукти. Ако това е съчетано с една обилна хранителна база, съдържанието на мазнини в тялото на рибите почти не се променя, но при оскъдна хранителна база количеството им рязко намалява. Променя се общият хормонален фон. С увеличаване на деня  при рибите се увеличава броят на половите хормони, хормоните на растежа и тези, отговарящи за апетита на рибите. Установено е, че това стимулира активизирането на растежа при младите риби, както и че е своеобразен регулатор на ритъма на растеж при възрастни риби. Има такъв термин – фотопериодизъм, който отразява реакцията на организмите спрямо дължината на деня в умерени и полярни области. Той се явява като сигнал за смяна фаза на развитие или поведение за организмите. При рибите са регистрирани и забележително точни вътрешни часовници. Те прекрасно се ориентират по въпроса колко е часът! Грешката при това е не повече от около 15 минути. Рибите изцяло се възползват от тази си способност и целият им живот е строго подчинен на един денонощен график. Той по минути зависи от продължителността на деня.

Вярно е, че всяка конкретна цифра би била приблизителна и усреднена за различните водоеми, но те лесно биха могли да се конкретизират за всеки един водоем поотделно. Те зависят пряко от количеството на храната в тях. Колкото е по-богата хранителната база, толкова кълването  ще е по-късо и интензивно за разлика от един по-беден на хранителни вещества водоем.

Говорейки за влиянието на светлия ден върху физиологията и поведението на рибите, трябва да отчитаме и хидрологичния тип на водоема. Те може да бъдат стоящи, покрити с лед, проточни, незамръзващи или слабо течащи. Съществуването на ледена покривка в стоящите водоеми се явява препятствие, което за определено време възпрепятства увеличението на продължителността на светлия ден. Следващият важен фактор – температурата, е пряко свързан със светлината. Колкото по-голямо количество слънчеви лъчи стигат до повърхността на водата, толкова е по-висока нейната температура. Както температурата, така и светлинният фактор са следствие от промяната на времето. Тяхната тясна взаимна свързаност оказва пряко влияние върху живота на рибите. Светлинният фактор дава сигнал към стартиране или спиране на денонощните биоритми, а изменението на температурата непосредствено променя протичането на този процес. За много риболовци е познато поведението на рибите в началото на пролетта. Денят се увеличава, водата е още студена, но рибите вече активно се хранят. Рибите са студенокръвни животни, за които температурният фактор има много голямо значение. При болшинството от рибите температурата на тялото съвпада с температурата на окръжаващата среда – водата. По отношение на нея рибите може да се разделят на стенотермни. Те са способни да съществуват само при незначителни колебания в стойностите на температурата. Това са тропичните и арктическите риби. Има и еврителмни, които са способни да понасят значителни температурни колебания.  Такива са болшинството от рибите по нашите водоеми.

Нека да разгледаме изменението в поведението на еврителмните риби. През пролетта с повишението на температурата на водата те напускат ямите за зимуване и се разпръскват по целия водоем. Абсолютно всички живи организми имат зона за т.нар. температурен комфорт. За шарана и каракудата това е +25 градуса, за кефала +18-20 градуса, за северноморските риби +9-12 градуса и т.н.

Много важен момент е сезонността при предпочитането на определени температури. За пресноводните риби ихтиолозите различават летни и зимни температурни предпочитания. Много риби през лятото избират участъци с температури от 25-28 градуса, а през зимата 2-4 градуса. Най-голяма е интензивността на хранене при болшинството от рибите на средните ширини в диапазона от 8 до 22 градуса. Установено е, че ръст в хранителната активност на бабушки, червеноперки, костури и щука се наблюдава при температура на водата 3 градуса, за кефала - при 7 градуса, за лина - при 10 градуса и т.н.

С повишаване на температурата хранителната активност на рибите се увеличава постепенно. Температурните пикове и граници на хранителна активност за различните видове риби от един и същ водоем е различна. Например за щуката те възникват при 13-16 градуса, при костура при 12-15 градуса, за бабушките и платиката при 15-18 градуса, за лина при 20  градуса. През пролетта може много добре да се проследи връзката между повишението на температурата и активизирането на ръста и интензивността на хранене. За нашите ширини ръстът при рибите се наблюдава в тесни граници – от 5 до 8 градуса. Извън този коридор рибата може активно да се храни, но прираст не се забелязва. Едно от най-важните последствия от пролетното затопляне на водите се явява стимулирането на размножителния процес. Особено в зоните с резки сезони границите на температурата е решаващ сигнал за пристъпване към размножаване. Много риби са извънредно чувствителни към повишаване или понижение на температурата. Така например каракудата може да отчете промяна в стойността на температурата от едва 0,04 градуса, като за някои черноморски риби тази способност е още по-ясно изразена. Вярно, повечето от рибите по нашите сладководни водоеми не са така термочувствителни и започват да реагират на изменения в стойностите й в рамките на 0,9 до 0,2 градуса. Пролетно размножаващите се риби хвърлят хайвера си при температури от 5-10 градуса. Причина за това е, че едни риби се размножават през пролетта, други през лятото, есента или зимата се явява това, че за развитието на личинките и малките им е необходима различна температура и продължителност от време.

За риби, които се размножават през пролетта и лятото, е необходим температурен коридор от 8-18 градуса, като развитието на зародиша до малка рибка става за няколко дни. Дългият вегетационен период позволява на личинките да натрупат съответна маса за успешно презимуване. През пролетта с повишаването на температурата се усилва и обмяната на веществата при рибите. Интересно е, че при температура от 0 градуса обмяната на веществата е шест пъти по-ниска, а при 30 градуса - два пъти по-висока, отколкото при 20 градуса. Ако вземем предвид, че за средните ширини температурата на водата от зима към лято е от порядъка на 15-20 градуса, то интензивността на енергетичния обмен на рибите през годината ще се променя от пет до седем пъти.

Количеството на кислорода е следващият важен фактор, който влияе на поведението на рибите. Той е в пряка връзка с температурата. Например шаранът при температура на водата 1-2 градуса са му необходими количества кислород от 0,9мг/л, но при летните жеги и температури от 28-30 градуса са му необходими 1,8мг/л кислород във водата. При някои риби от северните ширини повишаването на температурата понижава обмяната на веществата и следователно нуждата от кислород. Но като цяло за нашите риби имаме положителна корелация – колкото е по-висока температурата, толкова по-голяма е необходимостта от разтворен кислород и по-висока е хранителната им  активност. От равномерността на разпределения кислород във водата зависи и дислокацията на рибите. С началото на пролетта рибата все по-често напуска зимните укрития. На пасажи и поединично тя се ориентира към брега – заливи, пукнатини и дупки в леда, устия на реки и потоци, водите на които носят обилна храна и по-богати на кислород води. Именно на такива места трябва да търсим рибите в този период.

И така ние накратко разгледахме основните биолого-екологични закони, по които протича пролетният живот на подводните обитатели. Надяваме се, че това ще ви помогне по-цялостно да оцените поведението на рибите в нашите водоеми.    

Екатерина Николаева